siesta del sol

Posted: юли 29, 2011 in музика
Етикети:, , ,

Море

Posted: юли 12, 2011 in детайли, фотография
Етикети:, ,

Чувам крясъка на гларусите, усещам мириса на водорасли и сол, люлея се като лодка… Кадърът е от 2008г.

28 октомври 2008 година

Индивидуалност, противопоставена на социалния конформизъм.
Нестабилни периоди, характерни с голямата взискателност на детето, изискващи търпение и разбиране. Без тези периоди детето би спряло развитието на предишната стабилна фаза. Те помагат на развитието му, бунта е стимулатор, мотор на развитието.
Самостоятелност, но и самостоятелност на мислите.
Да мислим по-често върху собствените си реакции, от какво са породени. Дали от поведението на детето или от нашите страхове и комплекси. Чудесно изложение по темата в извадка от „Изкуството да бъдеш родител“ на д-р Фицхю Додсън.

Някак забързано преминаха първите 10 години от живота на дъщеря ми. На един дъх. Ако ме попитат „Как я възпитаваш?“, нямам точен отговор. Някак между другото, покрай нас. Спътник на планетата мама.
Има много литература по въпросите на възпитанието, която не четох. Разчитах на това, че съм добър човек. А дали е така? И дали това е достатъчно? Разчитах, че ще расте с нашите идеали, с нашата ценностна система… Казвах си „все пак е продукт на мама и тате и не може да е друго“. Мисля си сега, че с по-малко авторитарност, с по-малко не винаги оправдана „принципност“, с повече взискателност към самите нас, с повече приемане на собствените ни недостатъци и с повече отдаденост и дори с повече смях, можехме да й спестим някои вече изградени у нея комплекси. Можехме да формираме дете с по-висока самооценка, дете по-уверено в себе си, по-открито и по-спокойно. Мисля си, че прекалено много сме разчитали на нейния „стоицизъм“, както погрешно сме интерпретирали нейната мълчаливост, затвореност и това, че бързо забравя и „прощава“.
Всъщност не ни е било лесно в нито един период. Твърде рано я дадох на баба й, за да започна работа. В друг град. Пътувахме всеки уикенд. Всеки път на тръгване тя плачеше. Аз също. Често правехме грешката да тръгнем докато тя спи, за да не се травмира. Илюзия. Сменихме три квартири преди да се установим в четвъртата. Още в първите години в детската градина проявяваше признаци на несигурност и неувереност в себе си. Все в задните редици, все не научила текста докрай. Това продължава сега и в училище.
Поуките са много, изводите са болезнени.
За много неща вече е късно.
За други – не съвсем.

Окрих този си текст, писан преди около три години, да престоява като чернова в блога ми.  Разбира се е недовършен. Няма и да бъде.

Публикувам го сега, когато детето ми успешно издържа първите си кандидатски изпити, посочи плахо първите си желания за гимназия, изрази гласно все още неясните си виждания за бъдещето.

Успех по пътя ти, детенце!

ДЪРЖАВЕН ПЛАН-ПРИЕМ 2011-2012 ГОДИНА, СОФИЯ – ГРАД

общински СОУ и профилирани гимназии след 7 клас – файлът съдържа кодовете на училищата, необходими при попълване на заявлението за кандидатстване – http://dox.bg/files/dw?a=b72a41382c

за професионални гимназии, училища и паралелки http://dox.bg/files/dw?a=dfc96c9d31

държавни училища след завършен 7 клас –  http://dox.bg/files/dw?a=a629ca85d9

за спортните училища http://dox.bg/files/dw?a=424c0ebf92

за училищата по изкуствата и културата  – http://dox.bg/files/dw?a=a002b22175

Заявление за участие в първи /трети/ етап на класиране след положени изпити за приемане в държавните и общински училища след завършен 7 клас – http://dox.bg/files/dw?a=be2948202a

ИЗТОЧНИК: РИО СОФИЯ-ГРАД

Забележка: линковете ще са активни до 27.06.2011г.

Тъй като на нас ни предстои кандидатсване тази година и знам колко е важен достъпът до информацията за родителите, и аз публикувам списъка на тазгодишните училища „гнезда“. Успех!

Източник: http://sou68.co.cc/index.php/news/314–vii-

СПИСЪК НА УЧИЛИЩАТА-ГНЕЗДА В СОФИЯ-ГРАД за 2011 година

Име Адрес Гнездо номер
5 ОУ  „Иван Вазов“ ул. „Симеон Радев“ №31 05
140 СОУ „Д-р Иван Богоров” ж.к. Обеля 2 40
136 ОУ „Любен Каравелов“ ул.“Димитър Петков” № 116 13
119 СОУ   „Академик Михаил Арнаудов“ кв. Изток, ул. Латинка №11 11
3 СОУ „Марин Дринов” ул. „Хайдут Сидер” №12 03
108 СОУ „Никола Беловеждов” ж-к Дружба I част 08
17 СОУ „Дамян Груев“ ул. „Суходолска” №2 17
19 СОУ „Елин Пелин“ ул ,,Яков Крайков” №16 19
122 ОУ „Николай Лилиев” ул. „Презвитер Козма” №2 22
33 ОУ „Санкт-Петербург“ ж.к. Люлин – III микрорайон 33
97 СОУ   „Братя Миладинови“ ж.к. Люлин – V  микрорайон 97
56 СОУ „Константин Иречек” ул. „Велико Търново” VІІІ м.р. 56
39 СОУ „Петър Динеков“ ж.к. Младост 2, зад бл.205 39
81 СОУ   „Виктор Юго“ ж.к. Младост 3, ул.“Бъднина“ 81
118 СОУ „Академик Людмил Стоянов” ж.к. Младост 1, сп.Окр.болница 18
54 СОУ „Св.Иван Рилски“ ул. „Йордан Хаджиконстантинов” № 38 54
101 СОУ „Бачо Киро” ул.”Илинденско въстание” №36 10
1 СОУ „Пенчо Славейков” ул. „Стара планина” №11 01
129  ОУ  „Антим -І“ ул. „Султан тепе” №1 29
88 СОУ „Димитър Попниколов“ ж.к. Овча купел 1, ул. „Димитър Попниколов” 88
42 ОУ “ Хаджи Димитър“ ул. „Генерал Липранди“ № 5 42
14 СОУ „Проф. д-р Асен Златаров“ ж.к.“Банишора“, ул.“Ген. Чернаев“ №8 14
148 ОУ „Любомир Милетич” ул. „Слатинска“ № 35 04
12 СОУ „ Цар Иван Асен ІІ” ул.“Ива Асен ІІ” № 72 12
55 СОУ  „Петко Каравелов“ кв. „Дървеница“, ул. „Дъбница“ №3 55
104 ОУ „Захари Стоянов“ ул. „Костенски водопад” № 60 41

Cliché

Posted: март 2, 2011 in фотография
Етикети:

Абе какво става със софийските улични кучета? Някакви програми и бюджети се гласуваха, някакви фирми се заеха с проблема, някакви хора отчитат някаква дейност… А гледам, че вместо да намаляват – увеличават се. Преди 5-6 години почти изчезнаха – 2-3 се мотаеха между блоковете. Сега по 15 на глутница тичат.

Пак се будих тая нощ от кучешки лай. И предната също.

Преди няколко дни изядоха един от бездомните котараци, дето се крие под колите пред блока.  Лай, вой, ръмжене – ще кажеш, че си в джунглата… Само свирването на автомобилните аларми те връща в градската действителност. Лошото е, че децата видяха останките от среднощното пиршество на сутринта.

Преди два месеца едно ухапа щерката по крака. Даже не беше го забелязала преди това – отзад се нахвърлило.

Лятото пък превърнали детския пясъчник в спалня – там спинкат на хладно. Сутринта бодра смяна дечица с шарени кофички и лопатки идва да играе.

Зимата можем да ги видим да спят по фоайетата на магазините за хранителни стоки и по големите вериги даже. Дали им и кашончета, да им е топло. Това храна, хигиена, човешко здраве очевидно остава на втори план.

Настъпването на лайна по улиците /О, Врабча!/ и по детските паркове и градинки се е превърнало в ежедневие. Чистим обувки, стържем грайфери, нанасяме си го вкъщи, децата лазят, миеш пода по два пъти дневно… мила картинка.

Ей го тук Петър Петров, шефа на Екоравновесие, как кърши пръсти и се гъне – не им стигнали две години за справяне с проблема /22 години не им стигнаха/, сега искал още две. Аз лично, не му ги давам! Няма право на повече!

Преди няколко години ги прибираха в приюти и ако не ги потърси някой или не ги осинови в n-дневен срок, ги евтаназираха. И се усети. Сега не е така. Очевидно е, че не можем и не умеем да се грижим за тях. Това обаче, не ни дава основание да ги оставим на свобода, защото вредата е много по-голяма и за човека, и за града.

В горното видео се вижда, че заради уличните кучета, ХОРАТА са променили начина си на живот. Такси или личен автомобил ги „спасява“ ежедневно от опасното ходене пеша в собствения им квартал, около собствения им дом. Ако не можеш да си го позволиш, рискуваш да станеш вечеря, като котарака, за който споменах. Много цивилизовано, хуманно и удобно…

Храня на вилата няколко бездомни кучета – приятели, добри другарчета, с децата се обичат. Малкият отделя кокалчета от чинията си през седмицата, за да ги нахрани през уикенда. Така правят и съседите и сме постигнали чудесно съжителство с животните.

Но в природата, за разлика от града,  нещата просто следват естествения си ход.

Срещам миналата седмица пред нас непозната дама – храни три песа. Моля ви, казвам, идете да ги храните другаде /пред вас, например/, децата ми играят тук. Че като викна таз жена, че съм била жестока и кръвожадна /!/ и така съм възпитавала сина си като потенциален убиец /!/. Това пред детето, впрочем…

Брей, какви агресивни „природозащитнички“ се навъдили, че и с психологически „познания“… А агресия спрямо човека е позволена, така ли? Да наречеш ти един човек жесток, кръвожаден или потенциален убиец, само защото не иска децата му да газят лайната на твоите „любимци“!? Не иска да бъдат хапани, не иска да пипнат зараза в пясъчника, не иска кучета да се разхождат сред продуктите в магазина за ХС по същите съображения!? Странни приоритети, объркани представи, абсурд след абсурда…

Бих се радвала да видя такива хора да събират в торбичка екскрементите на своите подзащитни – на домашните и на уличните. Така ще се види, че тези хора наистина са загрижени за тях, че са отговорни правата им да не засягат правата на другите… Нещата обаче опират до възпитание и манталитет, не само до бюджети.

Странни са постановките при нас. Всичко е обърнато. Години наред не можем да намерим вярната формула и да освободим града от уличните кучета, нещо направено отдавна в големите европейски градове, където също има добре организирани природозащитни организации, впрочем. Години наред не се създават и строги правила за отглеждането и хигиената на домашните любимци, а създадените са неработещи. И вместо да заградим пространства, където да е единствено разрешено разхождането на домашните такива, ние заграждаме пространства за децата си. За да ги предпазим и от едните и от другите.

Деца, играещи в клетка!

Деца – в решетки, г-жо Кмет!

Докато съвсем се свием и изчезнем.

Както ни предрекоха статистиците, след известен брой години, ромите ще са мнозинство у нас. Но както е тръгнало, другата част от електората ще са улични кучета. Интересно ми е как ще се изхранват тогава. Вече го виждам като сценарий на филм а`ла Стивън Кинг. Само дето ние вече играем в първия му епозод – „Криворазбраната толерантност“.