Colorize your space

Живеем в сива среда. Улиците сиви, тротоарите сиви, панелките сиви, дрехите сиви, колите сиви /па макар и металик /. Огледай се само – средностатистическа грозна панелка, олющена фасада, грозни остъклени балкони с ръждиви отечки от метала. Ако не е почнала да пада, изглежда точно така.

Когато дойде първият дъжд, обличаме черно-сиви якета, когато падне снега, обличаме черни палта /може би за контраст…/. И кал и локви – навсякъде, дори в новопостроените квартали с все още свежи фасади /може би за контраст…/.

Поглеждам дома на родители и баби, пък и на значително по-млади хора – плътни завеси, фладер по врати и стени, тъмни кувертюри, тъмен фурнир. Мрачно, монохромно, тъжно. Сякаш някои хора се страхуват от цвета и светлината.

Аз пък не искам повече сивота. Искам да оцветя деня, дома и мислите си. Започнах с всекидневната – зелено и бяло, после спалнята – наситено лимонено жълто, после детската – синьо и жълто. Насадих цветя на балкона. Купих много цветен катастрон и направих жълти, оранжеви, червени и сини цветя. Закачих ги над завесите. /Всъщност този проект още е в развитие /.

Задействахме процедура в общината за кастрене на джунглата пред нас и вкъщи влезе светлина.

За пръв път снимах заради цвета, а не заради случката или формата. Цветът, такъв какъвто е. С всичките условности на цветопредаването в обработващите изображения програми.

По дефолт песимистично и критикарски настроена, сега ще  опитам по-ведрър поглед през обектива. Ще откривам цветното и свежото, а ако не успявам, ще си го създам. Здравословно е.

Ще продържа да снимам целенасочено за този проект. Надявам се настъпващата есен да улесни задачата.

Ще поиграя на асоциации със себе си, за да разбера какъв цвят носят за мен думите любов, страст, гняв, дете, вдъхновение…  А за теб?

Снимките ще качвам тук.