Срещата ми с една градска вълчица

Абе какво става със софийските улични кучета? Някакви програми и бюджети се гласуваха, някакви фирми се заеха с проблема, някакви хора отчитат някаква дейност… А гледам, че вместо да намаляват – увеличават се. Преди 5-6 години почти изчезнаха – 2-3 се мотаеха между блоковете. Сега по 15 на глутница тичат.

Пак се будих тая нощ от кучешки лай. И предната също.

Преди няколко дни изядоха един от бездомните котараци, дето се крие под колите пред блока.  Лай, вой, ръмжене – ще кажеш, че си в джунглата… Само свирването на автомобилните аларми те връща в градската действителност. Лошото е, че децата видяха останките от среднощното пиршество на сутринта.

Преди два месеца едно ухапа щерката по крака. Даже не беше го забелязала преди това – отзад се нахвърлило.

Лятото пък превърнали детския пясъчник в спалня – там спинкат на хладно. Сутринта бодра смяна дечица с шарени кофички и лопатки идва да играе.

Зимата можем да ги видим да спят по фоайетата на магазините за хранителни стоки и по големите вериги даже. Дали им и кашончета, да им е топло. Това храна, хигиена, човешко здраве очевидно остава на втори план.

Настъпването на лайна по улиците /О, Врабча!/ и по детските паркове и градинки се е превърнало в ежедневие. Чистим обувки, стържем грайфери, нанасяме си го вкъщи, децата лазят, миеш пода по два пъти дневно… мила картинка.

Ей го тук Петър Петров, шефа на Екоравновесие, как кърши пръсти и се гъне – не им стигнали две години за справяне с проблема /22 години не им стигнаха/, сега искал още две. Аз лично, не му ги давам! Няма право на повече!

Преди няколко години ги прибираха в приюти и ако не ги потърси някой или не ги осинови в n-дневен срок, ги евтаназираха. И се усети. Сега не е така. Очевидно е, че не можем и не умеем да се грижим за тях. Това обаче, не ни дава основание да ги оставим на свобода, защото вредата е много по-голяма и за човека, и за града.

В горното видео се вижда, че заради уличните кучета, ХОРАТА са променили начина си на живот. Такси или личен автомобил ги “спасява” ежедневно от опасното ходене пеша в собствения им квартал, около собствения им дом. Ако не можеш да си го позволиш, рискуваш да станеш вечеря, като котарака, за който споменах. Много цивилизовано, хуманно и удобно…

Храня на вилата няколко бездомни кучета – приятели, добри другарчета, с децата се обичат. Малкият отделя кокалчета от чинията си през седмицата, за да ги нахрани през уикенда. Така правят и съседите и сме постигнали чудесно съжителство с животните.

Но в природата, за разлика от града,  нещата просто следват естествения си ход.

Срещам миналата седмица пред нас непозната дама – храни три песа. Моля ви, казвам, идете да ги храните другаде /пред вас, например/, децата ми играят тук. Че като викна таз жена, че съм била жестока и кръвожадна /!/ и така съм възпитавала сина си като потенциален убиец /!/. Това пред детето, впрочем…

Брей, какви агресивни “природозащитнички” се навъдили, че и с психологически “познания”… А агресия спрямо човека е позволена, така ли? Да наречеш ти един човек жесток, кръвожаден или потенциален убиец, само защото не иска децата му да газят лайната на твоите “любимци”!? Не иска да бъдат хапани, не иска да пипнат зараза в пясъчника, не иска кучета да се разхождат сред продуктите в магазина за ХС по същите съображения!? Странни приоритети, объркани представи, абсурд след абсурда…

Бих се радвала да видя такива хора да събират в торбичка екскрементите на своите подзащитни – на домашните и на уличните. Така ще се види, че тези хора наистина са загрижени за тях, че са отговорни правата им да не засягат правата на другите… Нещата обаче опират до възпитание и манталитет, не само до бюджети.

Странни са постановките при нас. Всичко е обърнато. Години наред не можем да намерим вярната формула и да освободим града от уличните кучета, нещо направено отдавна в големите европейски градове, където също има добре организирани природозащитни организации, впрочем. Години наред не се създават и строги правила за отглеждането и хигиената на домашните любимци, а създадените са неработещи. И вместо да заградим пространства, където да е единствено разрешено разхождането на домашните такива, ние заграждаме пространства за децата си. За да ги предпазим и от едните и от другите.

Деца, играещи в клетка!

Деца – в решетки, г-жо Кмет!

Докато съвсем се свием и изчезнем.

Както ни предрекоха статистиците, след известен брой години, ромите ще са мнозинство у нас. Но както е тръгнало, другата част от електората ще са улични кучета. Интересно ми е как ще се изхранват тогава. Вече го виждам като сценарий на филм а`ла Стивън Кинг. Само дето ние вече играем в първия му епозод – “Криворазбраната толерантност”.