Каква я бях замислила, каква стана… Преди два дни наизвадих едни обективи и едни нови макро пръстени, за да правя пробни снимки. Подредих си на масата разни дреболии. То пък като пекнало едно слънце – светлина да искаш. Сметките ми обаче, излязоха криви. Щом ме видя, малкия надонесе всички динозаври-играчки, за които се сети и ги тропна пред мен. Мамо, хайде да снимаш динозаврите. В къщи наистина е един малък Джурасик парк – имаме по десетина динозавъра на квадратен метър с размери от по 1см. до 50см…. И понеже са ни малко, напълнихме и няколко гигабайта от картата с тях. Къде динозаври, къде дракони… Някои от Юра, други от Креда, а има и един неидентифициран земноводен и зъл, когото уловихме в онзи етап от еволюцията му, когато излиза като тюлен от водата, подскачайки на четири перки… 
