Едно романтично кафе

Спокоен следобед е. Малкият като никога е заспал кротко без да се буди през половин час, без да плаче за вода или биберон и без да си събува чорапите. Седя пред лаптопа на кухненската маса, разглеждам блогове и снимки, чета истории. Припива ми се кафе, ама много ми се припива. Правя си, въпреки че следобяд не пия по принцип. Прииска ми се също да го изпия табиетлийски – горещо, с малко мляко и с цигарка, разбира се. Но не ми се искаше да го наливам в онези големите „баки“, в които го пием сутрин. Сетих се за едно романтично комплектче чашки, което някой ни подари на сватбата още. Няма да споменавам кога беше, но възрастта на чашките надхвърля десетилетие . За разлика от всичките ми сервизи и посуди, които не оцеляват като цялост или бройка повече от два-три месеца, това коплектче от две малки чашки и две чинийки е още налице. Бледо розово, със златни кантове, малко бароково и малко кичозно, стои внимателно прибрано на най-горния рафт на кухненския шкаф. Стъпвам на стола и го свалям. Измивам го от праха и си наливам мъничко кафе с мляко.

Преди време го вадехме по различни наши си поводи. Ние пием кафе в „онези“ чашки! Ритуал.

Гот е някак да имаш сервизче от две чашки и да знаеш, че е само за вас двамата и никой друг не може да сподели вашето кафе.

Мисля да не го връщам на мястото му и през уикенда да предложа едно романтично кафе…